Пиша студентски есета, курсови работи и реферати на английски и български език.
Изготвям преводи от български на английски и от английски на български език .
За контакти: mariya_velcheva@abv.bg
Силата на любовта
Ромео и Жулиета е най-известната любовна история в английската литературна традиция. Любовта е ,естествено, доминиращата и най-важната тема в пиесата. Пиесата се фокусира върху романтичната любов, по-специално силната страст, която възниква в душите на Ромео и Жулиета от пръв поглед. В пиесата, любовта е представена като буйно, възторжено чувство, което е непреодолимо по сила и измества всички останали ценности и чувства. Любовта е мощна емоция, която се вмъква в сърцата на героите и ги улавя, за да ги изтласка срещу техният собствен свят, и дори срещу самите себе си.
Могъществото на любовта може да се усети в начина, по който тя е описана или по-точно, в начина по-който описанието ѝ не може да улови нейният дух и цялосното ѝ естество. На места, любовта е описана от гледна точка на религията - например, когато Ромео и Жулиета се срещат за пръв път. На други места, любовта е описана като някакъв вид магия. Жулиета, може би, най-съвършенно описва любовта си към Ромео, като изобщо отказва да я опише. Любовта, с други думи, е прекалено велика, за да може да се опише, от която и да било метафора, защото е трудно тя да бъде побрана в метафора или разбрана.
Индивидът срещу обществото
Голяма част от пиесата "Ромео и Жулиета" преминава в борба на влюбените срещу обществени и социални институции, които пряко или косвено се обявяват против тяхната любов. Такива обществени и социални структури варират от по-конкретното към абстрактното: семействата и влагането на фамилната сила и могъщество в бащата; религията и важността, която обществото придава на мъжката чест. Тези институции често влизат в конфликт помежду си. Значението на честта често води до публични скандали, които нарушават общественият ред.
Въпреки че тези институции не работят единно, всяка една от тях представлява пречка по пътя към щастието на Ромео и Жулиета. Враждата между техните семейства, съчетана с важността, която се придава на честността и честта в тях, създават дълбока пропаст между двамата главни герои, на които не им остава нищо друго, освен да започнат да се бунтуват срещу своите роднини. Освен това, патриархалната структура в семействата, присъща на Ренесанса, където бащата контролира действията на всички останали членове на семейството, особено на жените, поставя Жулиета в изключително уязвимо положение. Сърцето ѝ, в съзнанието на семейството ѝ, не ѝ принадлежи, за да може да го даде тя, на който пожелае. Законът и обществените норми на поведение са нещо, с което сляпата страст на любовта не може да се съобрази. Религията също изисква Ромео и Жулиета да поставят на преден план правила, които двамата влюбени не могат да спазят, поради силата на тяхната любов. Въпреки че в повечето случаи, двамата влюбени се придържат към християнските традиции (те изчакват да се оженят преди да консумират любовта си), любовта им е толкова завладяваща, че започват да мислят един за друг с Богохулни думи. Например, Жулиета нарича Ромео "богът на моето идолопоклонство," възвисявайки го до нивото на Бог.
петък, 20 януари 2017 г.
сряда, 18 януари 2017 г.
Анализ на "Макбет"
Пиша студентски есета, курсови работи и реферати на английски и български език.
Изготвям преводи от български на английски и от английски на български език .
За контакти: mariya_velcheva@abv.bg
Анализ на Макбет
Макбет е представен в пиесата като герой - войн, чиято слава на бойното поле спечелва големи почести от краля. Той, разбира се, е човешко същество и неговите амбиции стават ясни на публиката от монолозите му. Тези амбиции често се разминават с мнението, което останалите са си създали за него, което той описва като "златно". Въпреки безстрашния характер, който Макбет демонстрира в битката, той взема присърце пророчествата на вещиците и мислите му остават объркани преди, по време на и след убийството му на крал Дънкан.
След като крал Дънкан обявява намерението си да повери кралството в ръцете на неговия син Малкълм, Макбет изглежда разочарован. Когато Макбет е на път да извърши убийството, той страда от ужасни угризения на съвестта. Макбет се проявява като изключително човечен и отзивчив в момента, когато неговата съпруга най-много унижава и се подиграва с неговото мъжество. През Акт III, сцена 2, Макбет се е превръща в далеч по-стереотипният злодей, чието мъжество го прави да доминира над съпругата си като неин господар. Амбициите започват да го подтикват към по-нататъшни ужасни деяния, и той започва да пренебрегва и дори да предизвика съдбата и късмета. Всяко следващо убийство убива човешките му черти още повече и накрая го прави да изглежда като по-доминиращият партньор в брака. Независимо от новооткритата решимост, която позволява на Макбет да продължава да "гази" в реката от кръв, която той сам създава (Акт III, сцена 4), той силно се тревожи от свръхестествените явления, които му се случват. Появата на призрак Банко, по-специално, го разклаща из основи и Макбет преминава бързо от едно състояние на духа в друго.
Високомерието или прекомерната гордост стават доминиращата черта в характера на Макбет.
Тази черта на неговия характер е добре застъпена в Акт IV, сцена 1, когато той отново посещава вещиците, но този път по свое желание. Неговата смелост, упоритост, решителност и усещане за лична неприкосновеност предвещават трагичният му край.
Покваряващата сила на необузданата амбиция
Макбет е смел шотландски генерал, на който не му е присъщо да извършва зли деяния, но в същото време той дълбоко желае власт и успехи. Той убива Дънкан, въпреки че това му се струва неправилно, и след това затъва в собствената си вина и параноя. Към края на пиесата той вече e обхванат от една истинска лудост.
Лейди Макбет, от друга страна, преследва своите цели с по-голяма решителност, но тя е не по-малко способна да устои на последствията от неморалните се деяния. Един от най-силно въздействащите женски образи на Шекспир, тя подтиква съпруга си към безмилостното убийство на Дънкан и го призова да бъде силен в серията от последващите убийства. Като резултат, тя самата губи душевното си равновесие, тъй като на нейната съвест тежат кръвопролитията на Макбет. Във всеки следващ случай, амбицията съпроводена от злите пророчествата на вещиците е това, което кара двойката да извършва още и още по-страшни жестокости.
Проблемът в пиесата е, че след като някой реши да използва насилие, за да подпомогне своят или чуждият стремеж за власт, на него му е много трудно - почти невъзможно да спре.
Винаги има потенциални заплахи за престола на владетеля-Банко, Флианс, Макдъф- за това винаги е изкушаващо за Макбет да се използва насилствени средства, за да се освободи от тях.
Връзката между жестокостта и мъжествеността
Героите в Макбет прекарват много време в размишление и говорене за пола. Лейди Макбет манипулира мъжа си чрез поставяне под въпрос неговото мъжество. Тя също твърди, че желае самата тя да е "безполова" и не противоречи на Макбет, когато той заявява, че жена като нея трябва да ражда само момчета. По същия начин, по който лейди Макбет подтиква съпруга си, за да продължи да убива - Макбет провокира убийците, които наема, за да убият Банко като поставя под въпрос тяхното мъжество. Тези действия доказват, че Макбет и лейди Макбет отъждествяват мъжеството с агресията. Всеки път, когато те разговарят за мъжество - скоро след това последва някакво насилие.Тяхното разбиране за мъжество влияе върху политическият ред, изобразен в пиесата като го превръща в хаос.
Публиката не може да не забележи, че жените също са източник на насилие и зло. Пророчествата на вещиците "разгарят" амбициите на Макбет и насърчават насилственото му поведение; лейди Макбет представлява умът и волята, които седят зад плановете на Макбет; а единствената богиня, която се появява в пиесата е Хеката - богинята на магьосничеството. Макбет проследява зародиша и развитието на хаоса и злото, произлизащи от жените като първопричина, за това някои критици твърдят, че това е най-женомразката пиеса на Шекспир.
Докато мъжките герои са открито жестоки и склонни към насилие и зло, то агресията на женските образи е още по-впечатляващи, тъй като тяхното поведение е в разрез с очакванията за това как една жена трябва да се държи.
Поведението на Лейди Макбет показва, че жените могат да бъдат също толкова амбициозни и жестоки, колкото и мъжете. Дали заради ограниченията на обществото си, или защото тя не е достатъчно безстрашена, за да убие, лейди Макбет разчита на измама и манипулация, а не насилие за постигане целите си.
Изготвям преводи от български на английски и от английски на български език .
За контакти: mariya_velcheva@abv.bg
Анализ на Макбет
Макбет е представен в пиесата като герой - войн, чиято слава на бойното поле спечелва големи почести от краля. Той, разбира се, е човешко същество и неговите амбиции стават ясни на публиката от монолозите му. Тези амбиции често се разминават с мнението, което останалите са си създали за него, което той описва като "златно". Въпреки безстрашния характер, който Макбет демонстрира в битката, той взема присърце пророчествата на вещиците и мислите му остават объркани преди, по време на и след убийството му на крал Дънкан.
След като крал Дънкан обявява намерението си да повери кралството в ръцете на неговия син Малкълм, Макбет изглежда разочарован. Когато Макбет е на път да извърши убийството, той страда от ужасни угризения на съвестта. Макбет се проявява като изключително човечен и отзивчив в момента, когато неговата съпруга най-много унижава и се подиграва с неговото мъжество. През Акт III, сцена 2, Макбет се е превръща в далеч по-стереотипният злодей, чието мъжество го прави да доминира над съпругата си като неин господар. Амбициите започват да го подтикват към по-нататъшни ужасни деяния, и той започва да пренебрегва и дори да предизвика съдбата и късмета. Всяко следващо убийство убива човешките му черти още повече и накрая го прави да изглежда като по-доминиращият партньор в брака. Независимо от новооткритата решимост, която позволява на Макбет да продължава да "гази" в реката от кръв, която той сам създава (Акт III, сцена 4), той силно се тревожи от свръхестествените явления, които му се случват. Появата на призрак Банко, по-специално, го разклаща из основи и Макбет преминава бързо от едно състояние на духа в друго.
Високомерието или прекомерната гордост стават доминиращата черта в характера на Макбет.
Тази черта на неговия характер е добре застъпена в Акт IV, сцена 1, когато той отново посещава вещиците, но този път по свое желание. Неговата смелост, упоритост, решителност и усещане за лична неприкосновеност предвещават трагичният му край.
Покваряващата сила на необузданата амбиция
Макбет е смел шотландски генерал, на който не му е присъщо да извършва зли деяния, но в същото време той дълбоко желае власт и успехи. Той убива Дънкан, въпреки че това му се струва неправилно, и след това затъва в собствената си вина и параноя. Към края на пиесата той вече e обхванат от една истинска лудост.
Лейди Макбет, от друга страна, преследва своите цели с по-голяма решителност, но тя е не по-малко способна да устои на последствията от неморалните се деяния. Един от най-силно въздействащите женски образи на Шекспир, тя подтиква съпруга си към безмилостното убийство на Дънкан и го призова да бъде силен в серията от последващите убийства. Като резултат, тя самата губи душевното си равновесие, тъй като на нейната съвест тежат кръвопролитията на Макбет. Във всеки следващ случай, амбицията съпроводена от злите пророчествата на вещиците е това, което кара двойката да извършва още и още по-страшни жестокости.
Проблемът в пиесата е, че след като някой реши да използва насилие, за да подпомогне своят или чуждият стремеж за власт, на него му е много трудно - почти невъзможно да спре.
Винаги има потенциални заплахи за престола на владетеля-Банко, Флианс, Макдъф- за това винаги е изкушаващо за Макбет да се използва насилствени средства, за да се освободи от тях.
Връзката между жестокостта и мъжествеността
Героите в Макбет прекарват много време в размишление и говорене за пола. Лейди Макбет манипулира мъжа си чрез поставяне под въпрос неговото мъжество. Тя също твърди, че желае самата тя да е "безполова" и не противоречи на Макбет, когато той заявява, че жена като нея трябва да ражда само момчета. По същия начин, по който лейди Макбет подтиква съпруга си, за да продължи да убива - Макбет провокира убийците, които наема, за да убият Банко като поставя под въпрос тяхното мъжество. Тези действия доказват, че Макбет и лейди Макбет отъждествяват мъжеството с агресията. Всеки път, когато те разговарят за мъжество - скоро след това последва някакво насилие.Тяхното разбиране за мъжество влияе върху политическият ред, изобразен в пиесата като го превръща в хаос.
Публиката не може да не забележи, че жените също са източник на насилие и зло. Пророчествата на вещиците "разгарят" амбициите на Макбет и насърчават насилственото му поведение; лейди Макбет представлява умът и волята, които седят зад плановете на Макбет; а единствената богиня, която се появява в пиесата е Хеката - богинята на магьосничеството. Макбет проследява зародиша и развитието на хаоса и злото, произлизащи от жените като първопричина, за това някои критици твърдят, че това е най-женомразката пиеса на Шекспир.
Докато мъжките герои са открито жестоки и склонни към насилие и зло, то агресията на женските образи е още по-впечатляващи, тъй като тяхното поведение е в разрез с очакванията за това как една жена трябва да се държи.
Поведението на Лейди Макбет показва, че жените могат да бъдат също толкова амбициозни и жестоки, колкото и мъжете. Дали заради ограниченията на обществото си, или защото тя не е достатъчно безстрашена, за да убие, лейди Макбет разчита на измама и манипулация, а не насилие за постигане целите си.
понеделник, 16 януари 2017 г.
Изготвям студентски есета, курсови работи и реферати на английски и български език. За връзка: mariya_velcheva@abv.bg
Правя преводи на от български на английски и от английски на български език.
Уилям Шекспир - кратка биография
Най-влиятелния писател в английската литература Уилям Шекспир е роден през 1564 в града Стратфорд на Ейвън. Неговият баща е проспериращ търговец на ръкавици. Шекспир е учил в гимназия, но неговото формално образование не е продължило по-нататък. През 1582, той се е жени за по-възрастна от него жена на име Ан Хатауей, от която има три деца. През 1590, Шекспир напуска семейството си и пътува до Лондон, за да работи като актьор и драматург. Възторженото обществено и критическо одобрение на произведенията му не закъсняло, и в крайна сметка той се превърнал в най- популярният драматург в Англия, както и съсобственик на Глобус театър. Неговата кариера свързва управлението на Елизабет I (управлявала 1558–1603) и Джеймс I (управлявал 1603–1625) като той бил любимец и на двамата владетеля. Крал Джеймс удостоява трупата на Шекспир с най-големия възможен комплимент, награждавайки нейните членове с титлата Мъжете на Краля. Богат и известен още приживе, Шекспир се пенсионира в Стратфорд и умира през 1616, когато е на петдесет и две годишна възраст.
По времето, когато Шекспир умира, литературни светила като Бен Джонсън провъзгласяват творбите му за безсмъртни. Произведенията на Шекспир са били събрани и изпринтени в множество издания в следващия век след смъртта му. До началото на осемнадесети век се утвърждава неговата репутация като най-добрият писател на Англия. Безпрецедентното възхищение предизвикано от творбите му довежда до любопитство относно личният му живот, но оскъдната биографична информация оставя много детайли от живота му забулени в мистерия. Някои хора са заключили от този факт, както и от факта, че Шекспир притежава "скромно" образование, че пиесите на Шекспир всъщност за написани от някой друг - Франсис Бейкон и Графа на Оксфорд са двамата най- популярни кандидати, спрягани за това. Доказателствата за това твърдение са много повърхностни, и теорията не е приемана несериозно от повечето учени.
Шекспир трябва да бъде разглеждан като авторът на тридесет и седем пиеси и 154 сонета, защото не съществуват убедителни доказателства, които да доказват обратното.Неговото културно наследство е огромно. Част от пиесите на Шекспир изглежда,че надхвърлят брилянтното като категория и стават толкова впечатляващи, че са повлияват дълбоко развитието на западноевропейската литература и култура след тях.
Правя преводи на от български на английски и от английски на български език.
Уилям Шекспир - кратка биография
Най-влиятелния писател в английската литература Уилям Шекспир е роден през 1564 в града Стратфорд на Ейвън. Неговият баща е проспериращ търговец на ръкавици. Шекспир е учил в гимназия, но неговото формално образование не е продължило по-нататък. През 1582, той се е жени за по-възрастна от него жена на име Ан Хатауей, от която има три деца. През 1590, Шекспир напуска семейството си и пътува до Лондон, за да работи като актьор и драматург. Възторженото обществено и критическо одобрение на произведенията му не закъсняло, и в крайна сметка той се превърнал в най- популярният драматург в Англия, както и съсобственик на Глобус театър. Неговата кариера свързва управлението на Елизабет I (управлявала 1558–1603) и Джеймс I (управлявал 1603–1625) като той бил любимец и на двамата владетеля. Крал Джеймс удостоява трупата на Шекспир с най-големия възможен комплимент, награждавайки нейните членове с титлата Мъжете на Краля. Богат и известен още приживе, Шекспир се пенсионира в Стратфорд и умира през 1616, когато е на петдесет и две годишна възраст.
По времето, когато Шекспир умира, литературни светила като Бен Джонсън провъзгласяват творбите му за безсмъртни. Произведенията на Шекспир са били събрани и изпринтени в множество издания в следващия век след смъртта му. До началото на осемнадесети век се утвърждава неговата репутация като най-добрият писател на Англия. Безпрецедентното възхищение предизвикано от творбите му довежда до любопитство относно личният му живот, но оскъдната биографична информация оставя много детайли от живота му забулени в мистерия. Някои хора са заключили от този факт, както и от факта, че Шекспир притежава "скромно" образование, че пиесите на Шекспир всъщност за написани от някой друг - Франсис Бейкон и Графа на Оксфорд са двамата най- популярни кандидати, спрягани за това. Доказателствата за това твърдение са много повърхностни, и теорията не е приемана несериозно от повечето учени.
Шекспир трябва да бъде разглеждан като авторът на тридесет и седем пиеси и 154 сонета, защото не съществуват убедителни доказателства, които да доказват обратното.Неговото културно наследство е огромно. Част от пиесите на Шекспир изглежда,че надхвърлят брилянтното като категория и стават толкова впечатляващи, че са повлияват дълбоко развитието на западноевропейската литература и култура след тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)